24 май- Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Павлина Павлова
„Език свещен на моите деди!“ –
възкликнал е с любов Поета.
И аз съм горда, както той преди –
история хилядолетна.
Такава звънка реч ехти край мен –
докосва песенни октави.
Подобно ручей бистър нощ и ден
живота ни по-хубав прави.
Във всяка дума чувство ромони:
щом кажеш „мама“ – бликва нежност;
а „татко“ се родее с планини;
„дом“ – с топлина през вечер снежна;
„учител“ – който пръска светлина;
„усмивка“ – тъй цъфти душата…
И думи за предателства, вина –
от тях повява леден вятър.
Но най-прекрасна дума е „любов“ –
във нея всичко се побира.
Обичаш ли, то значи си готов
да покориш дори Всемира.
„Език свещен на моите деди“! –
И днес със радост го говорим.
За да оставим своите следи
на него пишем…
И вървим нагоре…
Върволица от букви проправя път през живота ни. Дори тогава, когато още не знаем какво означават. А ни превръща от ние в аз, дали това е правилно, показва ни времето след това. С Б тичаме все по-бързо и се учим кога да забавяме. В понякога е всичко и тогава сме все недоволни, но друг път е влак и тогава значи пътешествие. С Г ставаме по-гальовни, с Д по-далновидни. Е ни утвърждава и вкарва в речника ни сложни думи като еволюира, еманципира и ескалира. Ж е жаба, която клечи между Е и З. З звучи като звън на камбана сутрин.
И ни свързва, Й ни създава трудности, когато пишем, но К крачи към следващите букви. Л може да е ласка, но може и да ни омотае в лъст, лъжа, леност, лукавост… С М сме свикнали да свързваме думата мама, тя обаче е повече милост и младост. Никой не може да пренебрегне Н, защото е нещо, някой, някъде. О е кръг, но повече облак и никак омраза. Когато стигнем до П, сме вече пораснали, защото можем да плачем, когато някого го боли. Р потвърждава това, когато раните ни правят по-силни. С е смелост, не страх. Танцуваме с Т и се крием под шапката й, когато вали.
У може да е усилие, но си избираме устрем и улица, която започва от прага ни. Ф е сложила ръце на кръста си и ни подсеща да си отрежем филия. Х е весела буква, която е разкрачила крака и разперила ръце, с нея харесваме и се хвалим понякога. Ц е седнала върху цвете и свири на цигулка. Ч е череши, часовник в чанта, числа, чадър, чан, чакам, често, четири в четвъртък. С Ш е широко и много по-свободно. Нека Щ да е щиглец, защото в него има и щастие. От ъгъла на Ъ у дома можем да потеглим към някое далечно място, от което ще се върнем някой ден. В ь се препъват жонгльори, кънкьори, позьори, дресьори. С Ю очакваме юни и юли още от януари, въпреки че той може да бъде край на нашата азбука. Все пак Я е ябълката, която захапваме, изправя се като явор и ясен, на които цяло ято е свило гнезда, и яхнали ястреби в ясното небе пак стигаме до А и АЗ.
© Автор: Гергана Димитрова/Gergana Dimitrova, зам.-председател на УС на Асоциация „Българска книга“
По повод светлия празник , учениците под ръководството на своите учители, рисуваха, твориха и направиха красиви табла за украса на коридорите на училището.
